бъблило

Речник на българския език

1. бъблило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бъблило е производна форма на бъбля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бъблило — мин. деят. св. прич. ср. р.

бъблило е производна форма на бъбля (мин. деят. св. прич. ср. р.).