бъблели

Речник на българския език

1. бъблели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бъблели е производна форма на бъбля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бъблели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бъблели е производна форма на бъбля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).