бушувало

Речник на българския език

1. бушувало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бушувало е производна форма на бушувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бушувало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бушувало е производна форма на бушувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бушувало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бушувало е производна форма на бушувам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бушувало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бушувало е производна форма на бушувам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).