бушувала

Речник на българския език

1. бушувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бушувала е производна форма на бушувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бушувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бушувала е производна форма на бушувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. бушувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

бушувала е производна форма на бушувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. бушувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

бушувала е производна форма на бушувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).