бучкахте

Речник на българския език

1. бучкахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бучкахте е производна форма на бучкам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бучкахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бучкахте е производна форма на бучкам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).