бучкаха

Речник на българския език

1. бучкаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бучкаха е производна форма на бучкам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бучкаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бучкаха е производна форма на бучкам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).