бучкал

Речник на българския език

1. бучкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бучкал е производна форма на бучкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бучкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бучкал е производна форма на бучкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бучкал — мин. деят. св. прич. м. р.

бучкал е производна форма на бучкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бучкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бучкал е производна форма на бучкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).