бучиш

Речник на българския език

1. бучиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

бучиш е производна форма на буча (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. бучиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

бучиш е производна форма на буча (сег. вр., 2 л., ед. ч.).