бучил съм

Речник на българския език

1. бучил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бучил съм е производна форма на буча (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. бучил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бучил съм е производна форма на буча (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).