бучил си

Речник на българския език

1. бучил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бучил си е производна форма на буча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. бучил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бучил си е производна форма на буча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).