бучил е

Речник на българския език

1. бучил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бучил е е производна форма на буча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бучил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бучил е е производна форма на буча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).