бучило си

Речник на българския език

1. бучило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

бучило си е производна форма на буча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. бучило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

бучило си е производна форма на буча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).