бучили

Речник на българския език

1. бучили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бучили е производна форма на буча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бучили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бучили е производна форма на буча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).