бучели

Речник на българския език

1. бучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бучели е производна форма на буча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бучели е производна форма на буча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. бучели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бучели е производна форма на буча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. бучели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бучели е производна форма на буча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).