бучахте

Речник на българския език

1. бучахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бучахте е производна форма на буча (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бучахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бучахте е производна форма на буча (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).