бучаха

Речник на българския език

1. бучаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бучаха е производна форма на буча (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бучаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бучаха е производна форма на буча (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).