бучали

Речник на българския език

1. бучали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бучали е производна форма на буча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бучали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бучали е производна форма на буча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).