бухтяха

Речник на българския език

1. бухтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бухтяха е производна форма на бухтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бухтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бухтяха е производна форма на бухтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).