бухалите

Речник на българския език

1. бухалите — мн. ч. членувано

бухалите е производна форма на бухал (мн. ч. членувано).

2. бухалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

бухалите е производна форма на бухам (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).