бухали

Речник на българския език

1. бухали — мн. ч.

бухали е производна форма на бухал (мн. ч.).

2. бухали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

бухали е производна форма на бухам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. бухали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бухали е производна форма на бухам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. бухали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

бухали е производна форма на бухам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

5. бухали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

бухали е производна форма на бухам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).