бутвал

Речник на българския език

1. бутвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бутвал е производна форма на бутвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бутвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бутвал е производна форма на бутвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бутвал — мин. деят. св. прич. м. р.

бутвал е производна форма на бутвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бутвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бутвал е производна форма на бутвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).