бутахте

Речник на българския език

1. бутахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

бутахте е производна форма на бутам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. бутахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

бутахте е производна форма на бутам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).