бутаха

Речник на българския език

1. бутаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бутаха е производна форма на бутам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бутаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бутаха е производна форма на бутам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).