бунтуваха

Речник на българския език

1. бунтуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

бунтуваха е производна форма на бунтувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. бунтуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

бунтуваха е производна форма на бунтувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).