бунтувах

Речник на българския език

1. бунтувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

бунтувах е производна форма на бунтувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. бунтувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

бунтувах е производна форма на бунтувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).