бунтувал си

Речник на българския език

1. бунтувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бунтувал си е производна форма на бунтувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. бунтувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бунтувал си е производна форма на бунтувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. бунтувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бунтувал си е производна форма на бунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).