бунтувал е

Речник на българския език

1. бунтувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бунтувал е е производна форма на бунтувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бунтувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бунтувал е е производна форма на бунтувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бунтувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бунтувал е е производна форма на бунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).