бунтувал

Речник на българския език

1. бунтувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бунтувал е производна форма на бунтувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бунтувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бунтувал е производна форма на бунтувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бунтувал — мин. деят. св. прич. м. р.

бунтувал е производна форма на бунтувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бунтувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бунтувал е производна форма на бунтувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).