бунтува

Речник на българския език

1. бунтува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

бунтува е производна форма на бунтувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. бунтува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

бунтува е производна форма на бунтувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. бунтува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

бунтува е производна форма на бунтувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).