бунила си

Речник на българския език

1. бунила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

бунила си е производна форма на буня (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. бунила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

бунила си е производна форма на буня (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).