бунила е

Речник на българския език

1. бунила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бунила е е производна форма на буня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бунила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бунила е е производна форма на буня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).