бунила

Речник на българския език

1. бунила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

бунила е производна форма на буня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. бунила — мин. деят. св. прич. ж. р.

бунила е производна форма на буня (мин. деят. св. прич. ж. р.).