бунил

Речник на българския език

1. бунил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бунил е производна форма на буня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бунил — мин. деят. св. прич. м. р.

бунил е производна форма на буня (мин. деят. св. прич. м. р.).