буни

Речник на българския език

1. буни — мн. ч.

буни е производна форма на буна (мн. ч.).

2. буни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

буни е производна форма на буня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. буни — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

буни е производна форма на буня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. буни — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

буни е производна форма на буня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. буни — повелително наклонение, ед. ч.

буни е производна форма на буня (повелително наклонение, ед. ч.).