бунеше

Речник на българския език

1. бунеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

бунеше е производна форма на буня (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. бунеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

бунеше е производна форма на буня (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).