бунело

Речник на българския език

1. бунело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бунело е производна форма на буня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бунело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бунело е производна форма на буня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).