бумкало

Речник на българския език

1. бумкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бумкало е производна форма на бумкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. бумкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

бумкало е производна форма на бумкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. бумкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

бумкало е производна форма на бумкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. бумкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

бумкало е производна форма на бумкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).