бумкал

Речник на българския език

1. бумкал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бумкал е производна форма на бумкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. бумкал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бумкал е производна форма на бумкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. бумкал — мин. деят. св. прич. м. р.

бумкал е производна форма на бумкам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. бумкал — мин. деят. несв. прич. м. р.

бумкал е производна форма на бумкам (мин. деят. несв. прич. м. р.).