буксирахте

Речник на българския език

1. буксирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

буксирахте е производна форма на буксирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. буксирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

буксирахте е производна форма на буксирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).