букнели

Речник на българския език

1. букнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

букнели е производна форма на букна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. букнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

букнели е производна форма на букна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).