буйствало

Речник на българския език

1. буйствало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

буйствало е производна форма на буйствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. буйствало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

буйствало е производна форма на буйствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. буйствало — мин. деят. св. прич. ср. р.

буйствало е производна форма на буйствам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. буйствало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

буйствало е производна форма на буйствам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).