буйствали

Речник на българския език

1. буйствали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

буйствали е производна форма на буйствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. буйствали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

буйствали е производна форма на буйствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. буйствали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

буйствали е производна форма на буйствам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. буйствали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

буйствали е производна форма на буйствам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).