буйствала

Речник на българския език

1. буйствала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

буйствала е производна форма на буйствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. буйствала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

буйствала е производна форма на буйствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. буйствала — мин. деят. св. прич. ж. р.

буйствала е производна форма на буйствам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. буйствала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

буйствала е производна форма на буйствам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).