будалкали

Речник на българския език

1. будалкали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

будалкали е производна форма на будалкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. будалкали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

будалкали е производна форма на будалкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. будалкали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

будалкали е производна форма на будалкам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. будалкали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

будалкали е производна форма на будалкам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).