будалкала

Речник на българския език

1. будалкала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

будалкала е производна форма на будалкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. будалкала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

будалкала е производна форма на будалкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. будалкала — мин. деят. св. прич. ж. р.

будалкала е производна форма на будалкам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. будалкала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

будалкала е производна форма на будалкам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).