буботил съм

Речник на българския език

1. буботил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

буботил съм е производна форма на буботя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. буботил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

буботил съм е производна форма на буботя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).