буботил си

Речник на българския език

1. буботил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

буботил си е производна форма на буботя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. буботил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

буботил си е производна форма на буботя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).