буботило е

Речник на българския език

1. буботило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

буботило е е производна форма на буботя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. буботило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

буботило е е производна форма на буботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).