буботили

Речник на българския език

1. буботили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

буботили е производна форма на буботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. буботили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

буботили е производна форма на буботя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).