буботила е

Речник на българския език

1. буботила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

буботила е е производна форма на буботя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. буботила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

буботила е е производна форма на буботя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).